СИДЖЍМКА ж. Остар. и диал. Тънко въже, връвчица, канап; сиджимче, въженце. С един мах на камата разряза сиджимката, с която бяха стегнати ръцете ѝ. Г. Манов, КД, 49. Циганинът спира до тях и отпуска сиджимката на един пръч, за да може пръчът да се напие с вода в реката. Й. Радичков, ЧП, 247. До свършване на гимназията всеки ученик и ученичка носеше вързано със сиджимка на пръста си шишенце с мастило и перодръжка с писци. П. Мирчев, СЗ, 37. Влезе ли нещо пернато под коритото, бай Тошо дръпне сиджимката, коритото го похлупи и той вади и носи вкъщи. Ст, 1959, бр. 695, 2.
◊ Измъквам се / измъкна се (изнизвам се / изнижа се, изхлузвам се / изхлузя се) като мокра сиджимка. Разг. Избягвам, офейквам, изоставям някого или нещо. – Какво така се измъкваш като мокра сиджимка? Л. Стоянов, X, 83.
– От тур. sicim.