СИДЖЍМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Канапен; сиджимен. Тие държаха своята дясна страна под късите си абички, с пръсти пипаха възела на сиджимовите въжета, които бяха опасани на кръстовете им. З. Стоянов, Съч. IV, 2008, 139. Да ми краката връзите / със сиджимови връвчици. Нар. пес., СбНУ Х, 150. На портите дор два змея, / дор два змея йобесени / с тънки въжа сиджимови. Нар. пес., ГСУФСФ, 1994, т. 87, кн. 2, 113.