СИЕНЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Минер. 1. Който се състои от сиенит; сиенитов. Навсякъде [между Бистрица и Железница] стърчат грамадни сиенитни и диоритни блокове, които само един ледник би могъл да пренесе и наслага всред чакъла, пясъка и глината. П. Делирадев, В, 36.
2. Който е изработен от сиенит; сиенитов. Живеехме ей там, до гарата, където сега се зеленее новата градинка. Тогава, когато бях дете, на същото място бяха струпани сиенитните блокчета, с които после настилаха булеварда. П. Бобев, К, 95. В градинския център на парка се издигат две нови колонади – с по две полирани сиенитни колони под мраморни капители. Ст. Станчев, НР, 133. Сиенитна настилка.
3. Който се отнася до сиенит; сиенитов. От тази сиенитна разновидност са изработени красивите колони пред входа на бившата Софийска класическа гимназия. П. Делирадев, В, 45.