СИЗЕЛИРÒВКА ж. 1. Спец. Вид гравьорска техника за обработка, украса на метален предмет, скулптура и др. с длето; сизелиране.
2. Литер. Внимателна, изящна обработка на текст; сизелиране. Той [Д. Дебелянов] намира езика на Вазов за „стар и слаб за наше време“, смята, че „стихът не носи нищо ново, дори за самия автор“, че произведенията са лишени от „изящество“, „сизелировка на фразата“ и „елементарна дори музикалност“. Г. Цанев, К, 336. Стаматов стяга разказа си, довежда го до рекурсивна лаконичност, оглажда го така, както майсторът ювелир оглажда своите диаманти; наистина, нещо от количеството се губи, но първоначалната безформена маса печели качество и сизелировка и се превръща в многоцветно чудо на изкуството. М. Арнаудов, ЖТИ VІ, 19. Поезията на Сен-Пол Ру очаровала с чудната сизелировка на поетическите образи, с дълбоката експресия на лирическото чувство. Хип., 1925, кн. 5-6, 296-297.
– Друга форма: цизелирòвка.