СИЗЍФОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до Сизиф (според древногръцката митология – син на повелителя на ветровете Еол и цар на Коринт – който се провинил пред боговете и бил наказан да търкаля по склона на висок хълм в подземното царство огромен камък, който, щом стигнел до върха, отново падал в подножието); сизифовски. И все пак драматически мотив тая постъпка не е получила. Такъв тя би имала само ако авторът бе вдигнал оная непроницаема мъгла, в която е скрил нейните чувства, когато Стилиян я напуска „трудна неволна“ и би разкрил чувствата, с които е тръгнала да го дири, за да понесат изново Сизифова камък на своя нерадостен живот. Кр. Кръстев, МС, 74.
2. Прен. За усилия, мъки и под. – който е труден, непосилен, без да води до резултати; сизифовски. Драги читателю, опитвал ли си се напоследък да свършиш някоя своя лична работа в наше учреждение или предприятие? О, не ти пожелавам такива сизифови мъки! П. Незнакомов, АБМ, 50. Общоделската котерия положи толкова усилия, за да достигне образуването на „патриотическия блок“, и употребява сизифови усилия да запази това „общо дело“. Д. Благоев, Избр. пр II, 226.
◊ Сизифов труд. Книж. Тежка, непосилна, но безполезна, безрезултатна работа; сизифовски труд. Момчето безспорно имаше талант и може би щеше да постигне нещо, ала Боян си представи веднага целия страшен път, танталовите мъки и сизифовия труд, които лежаха пред него, и не можа да не го съжали. Л. Дилов, ПБД, 95.
– От гр. собств.