СИКАТЍВ м. Спец. Вещество, което се добавя към лакове, бои, мастила и др. с цел да ускори втвърдяването им при изсъхване. Носех му от печатницата мастила, лак, сикатив. М. Абаджиев, ЛХ, 39. Свойствата на лаковата покривка зависят от условията, при които е варен лакът, а също и от количеството и вида на употребените сикативи. Ст. Младенов и др., ОТК, 177. Към мастилата се прибавят сушилни материали (сикативи). Ил. Рашков, ПТ, 116.
– От лат. siccativus ‘изсушаващ’ през фр. siccative и рус. сиккатив.