СИКОМÒРА ж. Вечнозелено дърво от рода на фикусите с оранжево-розови плодове, подобни на смокини, което расте в Египет; смоковница. Ficus sycomorus. Бичкията имала, както нашата, само една ръчка, и било във всеки случай във висша степен уморителна работа да се нареже стеблото на сикомора на дъски с такъв неудобен инструмент. Я. Хлебаров и др., ППМ (превод), 117. Гледката бе великолепна – нилският разлив, пъстрото множество, зелените горички от палми и сикомори. НТМ, 1974, кн. 10, 58. Сикомората в Древния Египет се свързва с дървото на живота. Б. Ангелов и др., СБЛ V, 452.
– От фр. sycomore от гр. συκόμορος по σῦκόν ‘смокиня’ + μόρον ‘черница’.