СИКТИРДÒСВАМ, -аш, несв.; сиктирдòсам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Простонар. Грубо. 1. Изгонвам, изпъждам, напъждам. Беше се надявало [момчето], види се, Кара Фейзи да го сиктирдоса за дързостта му. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 307. – После те сиктирдосаха. Не е моя работа защо. Работяга си, не се срамиш от нас. П. Христозов, ПЖ, 162. Мирчо Златев все повече се набутваше в този капан и затова бяха решили да го сиктирдосат. Ив. Голев, БП, 326.
2. Наругавам, напсувам, проклинам някого. Полковникът сиктирдоса наум всичките татари барабар с пашата и хана и сбута коня обратно. ЛИО, 2017, бр. 6, 9. сиктирдосвам се страд.
– Друга форма: сиктирòсвам.