СИКХ, сѝкхът, сѝкха, мн. сѝкхи, м. Последовател на сикхизма. Пенджаб се освободил и там се образувала силна държава на сикхите. Е. Андрейчин, А, 9. Пред асансьорите стои пазач – огромен едър сикх с бял тюрбан на глава и бяла брада и мустаци. Т. Кюранов, АП, 180. Из Петоречието [Индия] владее сикхът – пак едър и войнствен, той никога не подрязва ни коса, ни брада. В. Мутафчиева, БС, 179.

– Инд. Sikh от санскр. sikscha ‘ученик’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)