СИЛАБЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Литер. Стихосложение, чиято метрика се основава на еднакъв брой срички във всеки стих. При това поезията има да преодолява значителни трудности: изработването на поетически език, установяването на национално стихосложение, което дълго време се колебае между силабизма и силаботонизма. П. Динеков, ИБЛ, 181. Всъщност Кипиловски тръгва от явлението силабизъм, за да дефинира силаботонизма. Е. Борисова и др., ПТС, 89. Силабизмът е един от най-старите стихотворни размери в полската поезия. Пр, 2016, кн. 2, 410.
2. Езикозн. Система на писане, при която всеки писмен знак означава сричка; силабично писмо, силабическо писмо, сричково писмо.
– От фр. syllabisme от гр. συλλαβή ‘сричка’.