СИЛАБОТОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Стихосложение, чиято метрика се основава на редуване на еднакъв брой ударени и неударени срички в еднаква ритмична (двусрична или трисрична) стъпка. Идеалът на силаботонизма е сливането на ритъма с една метрическа схема. Л. Левчев, ПИ, 80. При това поезията има да преодолява значителни трудности: изработването на поетически език, установяването на национално стихосложение, което дълго време се колебае между силабизма и силаботонизма. П. Динеков, ИБЛ, 181. Всъщност Кипиловски тръгва от явлението силабизъм, за да дефинира силаботонизма. Е. Борисова и др., ПТС, 89.