СИЛАБОТОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. 1. За стих – който е изграден от редуване на ударени и неударени срички в еднаква ритмична (двусрична или трисрична) стъпка и има еднакъв брой срички и еднакъв брой ударени срички; силаботонически. В стихотворната форма Чинтулов под влиянието на руската поезия утвърждава силаботоничния стих, т.е. стиха с така наречените стъпки, с правилното ритмично редуване на срички с ударение и без ударение. А. Тодоров, БП, 15. И тук, както при народната песен, въвеждането на познатите метрични схеми (ямб, хорей, дактил и пр.) е направено съвсем условно с оглед да се сравни ритъмът с този на силаботоничния стих. Цв. Стоянов, Съч. I, 79.
2. Който се основава на редуване на ударени и неударени срички в еднаква ритмична (двусрична или трисрична) стъпка, като във всеки стих има еднакъв брой срички и еднакъв брой ударени срички; силаботонически. Когато се търси определение на народното стихосложение, най-често се борави с две понятия – „силабизъм“ и „силаботонизъм“. Но силаботоничният принцип не е единственият, който може да организира акцента. Ат. Натев и др., ПЛИ, 246. В шестте строфи на оригинала се редуват женски и мъжки стихови окончания, което е най-традиционното за силаботоничната поезия редуване. Пр, 2015, бр. 2, 280.
◊ Силаботонично стихосложение. Литер. Вид тоническо стихосложение, което се основава на редуване на ударени и неударени срички в еднаква ритмична (двусрична или трисрична) стъпка, като във всеки стих има еднакъв брой срички и еднакъв брой ударени срички; силаботоническо стихосложение. Строгото изискано и равномерно силаботонично стихосложение става „официално“, каквото продължава да бъде и до днес. Цв. Стоянов, Съч. I, 82.