СИЛÀЖ м. Спец. Сочна храна за селскостопански животни, получена от зелени фуражи и други растителни суровини, подложени на млечнокисела ферментация или консервирани с киселинни препарати, обикн. в ями. – Ела да занесем силаж на кравите. В. Ченков, ПС, 36. Във вид на зърно или брашно царевицата е отлична храна за всички селскостопански животни. А от зелените ѝ стъбла и листата заедно с неузрелите кочани се получава извънредно хранителен силаж. Сл. Петров, РКХО, 49. Ферментиралият фураж се нарича силаж. Той се дава на добитъка главно през зимата. Бтн V и VI кл (превод), 152. Силаж се приготовлява от ливадна трева, зелена царевица, захарна метла, зелен слънчоглед, люцерна и др. Осн. сел. стоп. VIII кл, 102.

– От нем. Silage, фр. ensilage от исп. silo по гр. σείρος ‘яма’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)