СИЛИМАНЍТ м. Минер. Твърд минерал, вид алуминиев силикат, със сив, светлокафяв или бледозелен цвят, който се използва като суровина при изработване на огнеупорни изделия. Характерни за метаморфните скали са следните минерали: цианит, силиманит, андалузит. Г. Георгиев, П, 250-251. Каолинът не трябва да се суши при температура по-висока от 800°, защото става нереактивоспособен – минава в друга кристална модификация – силиманит. Н. Преславски и др., НПБ, 162. Те [магнетитовите скали] се състоят главно от магнетит. Съдържат още и гранат, кварц, авгит, силиманит, епидот и др. Г. Георгиев, МП, 208.
– От англ. собств.