СЍЛНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от силен (в 1 – 3, 5, 7, 8, 11, 12, 14, 16 – 20, 25 – 28 знач.). През прозореца се виждаше съвсем малко небе, белезникаво и студено като парче лед. Навярно духаше силничък вятър, някакво пране се премяташе във въздуха на опънатия във въздуха найлонов кабел. П. Вежинов, НБК, 191. – Тази болест е най-излечимата, само трябва по-добро гледане. – Храната по-силничка. Кокошчици, кюфтенца, яйца, сирене, масло, прясна риба и плодове. Г. Караславов, Избр. съч. II, 132. – Ти си много мил момък – кимна му художникът. А виното е добро, силничко е! А. Гуляшки, Л, 360. Това организиране на народните ни заведения, надяваме се, ще донесе тая полза, дето по-силничките деца, свършвайки учението на 14-ата год., не ще да се задоволяват с взаимното школо. Й. Ковачев, ШП, 3. Силничка миризма.