СИЛОГЍСТИКА ж. 1. Лог. Дял от формалната логика, който изучава силогизмите. Психологията е опитна наука и като такава нейните закони са само приблизителни обобщения на опита. Докато законите на логиката, законите на силогистиката са абсолютно точни закони. Д. Цацов и др., ДПА, 23. В модалната си силогистика Теофраст издига изискването, че характерът на логическия извод се определя от най-слабата част на предпоставките. В. Петров, ФЕН, 203. Още Евклид използва логически конструкции, които са извън Аристотеловата силогистика и не могат да се опишат с нейния език. ФА, 2006, кн. 6, 36.
2. Прен. Излишно усложнени разсъждения. Абстрактна силогистика.
– От гр. συλλογιστικός.