СИЛОМЀР м. Техн. Уред за измерване големината на сила (в 1, 2, 5 и 6 знач.); динамометър. Уредите, които служат за сравняване и измерване на силите въз основа на този принцип – уравновесяване измерваната сила с пъргавата сила на деформираното тяло, се наричат силомери или динамометри. Физ. VIII кл, 1958, 56. Опитът показва, че с каквато сила свободният силомер дърпа закрепения, със същата сила закрепеният тегли свободния, само че в обратна посока. Физ. IХ кл, 1965, 54. Регулирайте положението на силомерите така, че показалците им да сочат нулевите деления. Физ. VIII кл, 1983, 50.


Източник: Речник на българския език (онлайн)