СИЛУЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до силует (в 1 – 4 знач.). Поради особеното положение на Видин неговият силуетен образ се възприема от две различни положения, които дават две съществено различаващи се силуетни форми. Градът се вижда откъм Дунав и откъм сушата, когато се пътува с влак или по шосе. Т. Златев, БНА IV, 13. Климатичните условия на Египет са позволявали по-леко облекло. Тези условия са наложили спокойната силуетна форма на египетското облекло да не се променя през цялото време на египетската история между 5000 и 3000 г. пр.н.е. Б. Божиков и др., ИО, 10-11. Пол Сезан подчини слънчевата светлина на картинната единност, създаваща се чрез ритъма на форми и тяхното силуетно съотношение. Злат., 1939, кн. 6, 236. Силуетно изображение.