СИЛУМЍН, мн. няма, м. Спец. Вид издръжлива срещу корозия леярска сплав, която съдържа алуминий, силиций, магнезий, манган, желязо, понякога мед и цинк, и се използва в машиностроенето. В конструкцията на двигателите за моторни триони се използват максимално сплави на леките метали – алуминий и магнезий (дуралуминий, силумин, електрон). Ст. Михайлов и др., ГМ, 297. Напоследък андалузитът, силиманитът и цианитът се замесват с изкуствена сплав от силиций и алуминий (силумин), която се използва в строителството на самолети, автомобили, морски съдове, вагони и др. Г. Георгиев, МП, 246. От силумин – сплав на алуминий със силиций, се изработват машинни части. Хим. VIII кл, 1965, 80.
– От лат. sil(ex) ‘кремък’ и (all)umin(ium) ‘алуминий’.