СИЛФЍДА ж. Митол. Леко и ефирно приказно същество, дух на въздуха с образ на жена, което има криле и може да лети. Но погледът ти не може да остане безразличен към картините на Й. Бош. При тоя художник няма силфиди и амурчета, а някакви чудовищни насекоми. З. Петров, АП, 154-155. Колко жалка е красотата на живите хора, наши роднини и познати, в сравнение с красотата на дивните същества на въздушния свят, тези неизразимо, невъобразимо прекрасни силфиди, хурии, пери и тям подобни! Р. Кръстева и др., ИФП (превод), 396. Самите действащи лица са далече от съвременността – пажове, трубадури. И наред с тия рицари тук действат гноми, силфиди, русалки, феи. Н. Лилиев, Съч. III, 146. Нервите му се напрягаха и стори му се, че вижда пред себе си чудовищни картини; саламандри в огнени дрехи, феи, силфиди люшкат се в едно самодивско хоро. БПр, 1898, кн. 1, 15.
– От фр. sylphide от лат. silphus ‘дух’. – Български книжици, 1859, кн. 13, 419.