СИЛФÒН м. Спец. Вид тънкостенна цилиндрична тръба от еластичен материал с вълнообразни стени, която при промяна на налягането променя дължината си и се използва за измервателен уред, за разграничаване на различни флуидни среди, за еластична връзка и др. Състоят се [термостатите] от тяло, в което се поместват лостовият механизъм и силовата газова пружина, т.нар. силфон. Силфонът посредством дълга и тясна капилярна тръбичка образува затворена система, напълнена с газ. Хр. Ахтарджиев, РДХ, 162. Ако обаче около силфона вместо охладен кондензат дойде пара с по-висока температура, силфонът се нагрява. Й. Вучев и др., О, 268. Когато са съединени [в роторни възли], цилиндрите са свързани помежду си с помощта на гъвкави силфони. ДВ, 2010, бр. 23, 36.
– От фр. sylphone.