СЍМВАМ, -аш, несв.; сѝмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сѝмнат, св., прех. Диал. Свалям, смъквам; симнувам. Симнаа го од враната коньа, / туриа го у чесна трапеза. Нар. пес., СбНУ Х, 27. симвам се, симна се страд.
