СЍМВОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до символ (в 1, 2 и 5 знач.). Традицията да се маркират различни материали и продукти се запазва и по времето на Първото българско царство. Но през езическия период буквените означения и особено монограмите изчезват. Те биват заместени от разнообразни животински изображения и от символни знаци. Археол., 1996, кн. 4, 61. Преминаването от програмиране на машинен език към програмиране на символен език от най-ниско равнище е третата велика крачка в областта на автоматизацията на програмирането. КВ, 1989, кн. 7-8, 38. В доклада си от 1947 [Тюринг] посочва, че на машината могат да се дават инструкции в „коя да е символна логика“. СФ, 2008, кн. 4, 493. Символен модел на Слънчевата система.
2. За предмет, образ, действие и под. – който въплъщава, олицетворява нещо. Към Кладница съвпада и махалата Рударско, на реката Рударщина – символни паметници на някогашната рударска индустрия. П. Делирадев, В, 331. Прави впечатление и че символните градове на Душановата държава (Призрен, Скопие, Сяр) са неизменно свързани с българската, а не със сръбската история. Названията „българи“ и „България“ се срещат често и в титлите на Стефан Душан. ХК, 2011, бр. 4, 81. Протестите са символен знак за желанието за промяна.
3. Който съдържа дълбок смисъл, подтекст; символичен, символистичен. На езика на литературата Николай Райнов „превежда“ основните принципи на декоративното изкуство. На практика става дума за насищане на образността със символно съдържание. Е. Сугарев, НН, 12. Логично е да поставим въпроса кое е могло да превърне дара в съществен елемент от едно споразумение – неговото количество и стойност, практическата му функция, вероятното му символно значение или нещо друго. До известна степен отговор ще намерим, ако първо изясним естеството на подаръците, с които били удостоявани българските владетели. П. Ангелов, СБНС, 206.
4. Литер. Изк. Който е символ, изразява се чрез символ (в 6 знач.). Георги Ангелов изгражда свой собствен символен образ на гората – в нея поетът влага представите си за вечно неспокойния, търсещ и борещ се човешки дух. Пл, 2018, кн. 2, 158. Конкретният и символният план у Е. По [Едгар По] са балансирани, преходите между тях са многозначни. Напрежението между двата плана, а не категоричното извеждане на единия или другия, е една от причините за високото качество на тази проза. ЛМ, 1990, кн. 9, 86.
– Друга (остар.) форма: сѝмболен.