СИМВÒЛИКА ж. 1. Изразяване, представяне на идеи, чувства, понятия и пр. чрез символи; символизъм, символистика. Едновремешните обичаи, изпълнени с такава дълбока символика, простотата на обноските – всичко това го трогваше дълбоко. Й. Йовков, Ж 1920, 65. Коледните, новогодишните, гергьовските и спасовските обреди и песни по общия смисъл на идеите и цялата символика, която се практикува в тях, представят елемент от култ на слънцето в кръговрата на неговия възход. Б. Ангелов, ЛС, 34. – Какво ще кажеш, философе? – пита Слав. – Суеверия! – отвръща компетентно Асен. – Всички съногадатели са смешни. Дори и Фройд в раздела за сънищата изведнъж звучи наивно: стига до елементарна символика. Бл. Димитрова, Лав., 34. Още при Кардано се забелязвал един стремеж за развитие на математическата символика, един бърз преход от словесната алгебра към алгебрата на символите. Матем., 1966, кн. 4, 8.
2. Символно значение, което се приписва на лице, предмет, явление, действие и под.; символистика Тези мотиви [от цветя, птици и др.] съдържат определена символика и затова неизменно ги срещаме при всички иконостаси. Ст. Михайлов, БС, 221. Цветовата символика в поезията на южнославянския символизъм е едно естетическо потвърждение на обобщенията на Жан Приор за същността на цветовете: „Цветовете винаги са предоставяли прекрасни възможности на символичната мисъл. Емоционалната стойност, която им е била приписвана от различните народи през вековете, се е запазила почти непроменена“. А. Иванова, ПЮС, 131. От двете страни на средната арка са изобразени релефи на слънце и луна, които в християнското изкуство имат определена символика. Ив. Коларов, Е, 5. Символиката на мъжката гугла е твърде богата и почти винаги спрегната с пояса, доскоро неотлъчна принадлежност на мъжкото облекло. Н. Хайтов, ПП, 125. Със своята свещена символика чашата участва в много ритуали и обреди и особено в инициациите, където се явява основен сакрален атрибут на трансформиращата духовна сила. Археол., 2000, кн. 3-4, 58.
3. Съвкупност, система от символи, характерни за дадена област или за даден творец, творба; символистика. В Древността и Средновековието химичната символика се е смятала за тайнство, защото такова тайнство била и самата химична наука. Сега символиката в химията е път към управление на химичните процеси, към автоматизация и съвършенство. К, 1978, кн. 9, 34. Нищо чудно в най-скоро време да бъдем изненадани с нова математическа символика, която да реши все още загадъчната задача за взаимодействията на елементарните частици. Матем., 1966, кн. 2, 16. Възприемането на кръста в официалната езическа култура на българите в първите десетилетия на IX в., макар и с нехристиянски оттенък, и съотнасянето му с езическата символика преди и след акта на покръстването посочва още веднъж неговия универсален характер, позволяващ бързото му приемане като християнски знак в различните култури. Археол., 1987, кн. 2, 15. С характерната за Полянов символика образно се представя събарянето на стария свят. Лит. Х кл, 258. Библейска символика. Обредна символика. Ритуална символика. Християнска символика.
4. Наука за символите. Често се нарича символика науката или теорията на символите, както физиката е наука за природните феномени, логиката е наука за рационалните действия. И. Христов и др., РС I (превод), 17-18.
– От гр. συμβολική през нем. Symbolik и рус. символика. – Друга (остар.) форма: симбòлика.