СИМВОЛЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от символичен. Палмовото клонче и лилията от монетите на Иван Срацимир оформят още една специфична група на изображения върху средновековните български монети. Те са носители на определена символичност, често срещано явление за средновековните изразни форми. НТМ, 1980, кн. 5, 51. В турската надгробна орнаментика с особено предпочитание се ползува триъгълникът като геометричен елемент, в който мюсюлманите влагат символичност, твърде различна от евангелската – божието триединство. ИНМШ, 1960, кн. 1, 8. Поетическото възприемане на света и на живота е цялостно и в изразяващата го символичност винаги има вътрешно единство. ЛГ, 1934, бр. 238, 1.