СЍМВОЛНО нареч. 1. Чрез символ; символично, символистично. В Древна Гърция всеки бог от митологичния пантеон може да бъде представен символно чрез различни дървета. В. Проданов, Б, 228. Особен интерес предизвиква композицията „Венец на плодородието“. В основата си тя е „диаграма“ на безкрайния слънчев път, показан с годишните му цикли. Символно представя долното небе и включва четири периодично възраждащи се елемента – слънцето, луната, змията и житното зърно. Ю. Боева, МВМ, 15. Неговата [на орнамента] роля е много по-сложна, многопосочна и същевременно обединяваща – орнаменталната композиция е равнозначна на овладяването и организирането на микрокосмоса, който от своя страна отразява универсалния порядък, така тя символно пресъздава процеса на изначалното сътворение. ГСУФНПП, 2015, т. 106, 220-221.
2. Като символ. Достигайки предела на своята изразителност, предметният детайл в „Нощ“ започва да означава в повече, да надхвърля тясно битовото си значение. Това обяснява защо в много по-голяма степен сме склонни да възприемем предметността на стаята в „Нощ“ символно, отколкото тясно буквално. Б. Дакова, Я, 163. Всеки израз, всеки предмет [в лириката на Далчев] са символно натоварени. М. Костова-Панайотова, БЛК, 139.
3. По условен начин, не в действителност; символично. Периодичният ежегоден обход на владетеля, който гарантира властта над оградената територия и утвърждава управлението, символно пренася лика на слънцето върху земята и извършва сливането на двете начала на соларното и хтоничното, краен синтез в развитието на тракийската религия. Д. Попов, ДТ, 318.