СИМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Сърмен. Къщите може да са по-хубави, но да има тукашните възвишения, тая нагънатост на местата, познатите планини, лъскавото като симено поясче река и сочната трева наоколо. Кр. Григоров, ПЧ, 38. Ете ти други делия – / стапя, постапя делия, / мома Тодора настапи / на тие поли симени. Нар. пес., СбНУКШ ч. І, 65.