СЍМЕНС-МÀРТЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Метал. 1. В съчет.: Сименс-мартенова пещ. Металургична пещ, в която се добива стомана от чугун и старо желязо (по метода на френския металург Мартен); мартенова пещ. Сименс-мартеновата пещ се състои от огнище във форма на покрита вана, облицована с кисела или основна подплата. Н. Николов, М, 170. Концернът на Алфред Круп внедрява сименс-мартеновите пещи в стоманодобивната промишленост. К. Косев, Б, 35.

2. Който е свързан с производство на стомана в такава пещ; мартенов. Получаването на големи количества мека лята стомана, удобна за корабостроенето, бе практически осъществено към 1860 год. по методата на Сименс – Мартен. Получените балванки сименс-мартенова стомана се изтеглят на листове и профилни форми. МСг, 1943, кн. 7-8, 119. Сименс-мартенов процес. Сименс-мартенов метод.

– От нем. собств. и фр. собств. – Друга (остар.) форма: сѝменс-мàртинов.


Източник: Речник на българския език (онлайн)