СИМЕТРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Симетричен. Шарките на женските и на мъжките ризи, махрамите за главите, горните дрехи, калцуните и пр. са достойни за удивление. Всеки човек неволно би се попитал как са могли да се развият тия симетрически украшения и шаренийки, когато по Балкана не съществуват модели? Л. Каравелов, Събр. съч. IX, 1968, 292. У калкана, който ляга на прибрежното дъно, тялото му е изгубило симетрическата си форма и е станало плоско, като двете му очи са останали на страната, която е обърната към повърхността на морето. МСг, 1927, бр. 6, 10. Свойствата на симетрическия ритъм у българския напев са проявени в съразмерността на цели отдели, които се срещат в най-художествено обработените произведения. Над., 1900, кн. 3, 325.

СИМЕТРЍЧЕСКИ нареч. Остар. Симетрично. Человеческото тяло е най-правилно (симетрически) построено: главата му е валчеста и лицето не е изпъкнало напред. М. Бракалов, ФА, 2. Върху кожата [на ръкописа] се забелязват вдлъбнати украшения, с каквито и днес украсяват подвързиите. Върху първата кора се намират много дупчици, симетрически разположени и отдалечени с около 4 см разстояние. СбНУ VII, 166.


Източник: Речник на българския език (онлайн)