СИМЍДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до симид. Просто я виждаше да минава през двора и да реши коси пред огледалцето или да кърши снага пред нощвите и с белите си ръце да меси симиден хляб за кадъните в господарския дом. А. Христофоров, А, 50. Месят [преди Великден] колачета и саралии от симидено тесто. СбНУКШ ч. III, 168.

– Друга (диал.) форма: семѝден.


Източник: Речник на българския език (онлайн)