СИМЍДЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от симид (във 2 знач.). На фурната, наредени един до друг, се ухилиха няколко топли хляба и пет-шест микроскопични симидчета, месени от същото брашно. Чудомир, Избр. пр, 175. От години имаха обичай, когато отидат на пазар в Битоля, да донесат по някое и друго симидче за децата. Цв. Минков, МЗ, 42. Още с първите обичайни въпроси бай Атанас ме запита: – Още ли ядете симидчетата? Ив. Димов, АИДЖ, 51.
– Друга (диал.) форма: семѝдче.