СИМИДЧЍЙСТВО, мн. няма, ср. В миналото – занаят на симидчия. Смята се, че симидчийството е пренесено в Габрово от македонци и албанци гурбетчии. Както в много градове в началото на XX век те са най-добрите майстори хлебари, шекерджии, бозаджии. А. Гоев, ХСП I, 154. До второто десетилетие на ХХ в. приоритетно занимание на местните турци е кираджийството. Значително по-слабо разпространени са симидчийството, обущарството, кърпачеството. Антроп., 2019, бр. 6, 78.