СЍМКÀРТА ж. Спец. Карта с преносима електронна памет за зареждане в мобилен телефон или друго електронно устройство, на която се записва лична информация за абоната, телефонни номера и други данни. Въпреки въведената регистрация на симкартите те са основното средство за телефонни измами. БА, 2016, бр. 29, 15. Все по-популярни стават телефоните с две симкарти. Δ Различните телефони използват различен размер симкарти.
– От англ. SIM, съкр. от S(ubscriber) I(dentity) M(odule) ‘модул за самоличност на абоната’.