СИМОНЍЯ ж. Църк. Практика за купуване и продаване на църковни длъжности и придобивки, водеща началото си от Римската църква през Средновековието. Затова се случваше, че и българи биваха назначавани за владици, ако можеха преди всичко да конкурират гръцките кандидати във високата покупна цена на владишката корона и в свързаните с цялата симония рушвети. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 50. От гореизложеното ясно се вижда, че и охридските архиепископи, притеснявани от паричен недоимък, прибягнали до симонията, както туй се вършело и от Вселенската патриаршия. Г. Баласчев, ФПОЕ, 18. Като дошъл на папский престол в 1073 г., той [папа Григорий VII] проклел симонията, сиреч всички тея, които продавали и купували духовни звания и достойнства. Й. Груев, КВИ (превод), 78. Обвинявали го [римското духовенство] в сребролюбие, в симония, в невъздържаност. ПСп, 1873, кн. 7-8, 90.
– От гр. собств.