СИМПАТИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Обикн. с предл. на и (остар.) към, с. 1. Изпитвам разположение, благосклонност, добри, приятни чувства към някого или нещо. Матей Матов знаеше всички тайни на стареца и често обичаше да се шегува с него. Бай Лазар го приемаше и му симпатизираше. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 358. Не може да се каже, че учениците обичаха Чомаков, но му симпатизираха, защото той всъщност беше добродушен. Ж. Шемтов, ФП, 27. – Знаеш ли – каза той, – аз вътрешно ти симпатизирам, макар това, което си извършил, да е крайно нетактично. А. Гуляшки, Л, 378. Преди всичко един автор на драми тряба да се пази всякак и да не симпатизира към някой от своите герои и да излага себе си. Набл., 1910, кн. 2, 158. При пътуванието си в Македония през 1886 година срещах доста българи, които се казваха за гърци, защото са възпитани и симпатизират с гърците. БСб, 1898, кн. 3, 297.
2. Разг. Изпитвам влечение, любовен интерес към някого. Тя [Вена] като че ли започва да ми симпатизира – иска да ме учи на модерни танци, иска да ме вижда все весел и засмян – едни такива аванси, разбираш? Ст. Л. Костов, Г, 87. Когато настъпи половото зазряване и страстите започнат да надигат глава, разсъдъкът и нравственото съзнание уравновесяват темперамента. Той [младежът] чувства нужда да симпатизира и да люби. ПП, 1933, кн. 6, 172.
3. Споделям идеите, възгледите на партия или организация, без да съм неин член. След 1918 г. [Славко Кватерник] живее в Загреб и симпатизира на Хърватската партия на правото. И. Любомирова, Н, 44. Не обичаше княза и консерваторите. Симпатизираше на либералите, а не се решаваше да поеме по техния път. В. Геновска, СГ, 153. Аз симпатизирам на тая фракция от Либералната партия, която никогаш досега не е била на власт самостоятелно. СГ, 1896, бр. 17, 2.
4. Подкрепям, споделям определена идея, схващане и под. Той [проф. Уилкинсън] симпатизира на нашата кауза, но признава, че днес няма Европа, а две съперници, два съюза, които ще се нахвърлят с еднакво остървение срещу оногова, който наруши мира. М. Маджаров, ДПНВ, 61. Тук [във Виена] той [Натанаил] се срещнал и с Драган Цанков и други български младежи, с които бил се учил в Одеса и Киев и които не са могли да не симпатизират на плана му за съживяване на българщината чрез книжнината. М. Арнаудов, БКД, 21. Димитър х. Василев на тия обществени борби на българина в Букурещ не бил чужд. Той ги е следил с голям интерес и еднакво отзивчив се показвал на идеите както на по-старите, така и на по-младите интелигенти българи, като е симпатизирал на техните либерални схващания и стремежи. Г. Попхристов, СМ, 190. Казахме, че може човек да не симпатизира на известни идеи и учение, но да ги оскърбяваш, да лееш отгоре им кал за частни спекулативни сметки, това е повече от вагабонтство. С, 1881, бр. 210, 4.
5. Остар. Книж. Изпитвам съчувствие, състрадание към някого или нещо. Изкуството е основано върху действието на така нареченото „симпатическо въображение“, благодарение на което ние не само си представяме ясно това, което изпитва друг, но му и съчувствуваме (симпатизираме), интимно го разбираме, като се поставяме на негово място. Ст. Чилингиров, УДЧ (превод), 28. Макар че се намираха и зад железните решетки, нашите затворници не стояха в бездействие. Корчанските еснафи и гражданите явно симпатизираха на тяхната участ. Ил, 1939, кн. 1, 5. Днес, когато цял народ, войска, правителство ся подвизават за честта и свободата на България, когато всичко честно и свободолюбиво в образований свят симпатизира на българските изпитания, нашата екзархия стои равнодушна зрителка. Плов., 1887, бр. 39, 1. симпатизирам си взаим. от симпатизирам в 1, 2 и 5 знач. Последните години преди смъртта си Венелин прекара в трескаво тревожна деятелност, която често се сменява с пълна апатия под влияние на болестта, която го преследва. От туй време са и неговите сношения с Шафарика, с когото впрочем не твърде си симпатизирали. БСб, 1902, кн. 5, 327. Не можем да забраним и ние на славянските племена да си симпатизират и да си помагат едно на друго, а най-много, когато има едни от тях, които още пищят под турския деспотизъм. Й. Венедиков, ИВБ, 147.
– От нем. sympathisieren.