СИМПÀТИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физиол. Който се отнася до симпатикус; симпатичен2. Симпатиковите влакна изхождат от сивото вещество на гръбначния мозък. Те преминават през възли, разположени от двете страни на гръбначния стълб по цялата му дължина. Анат. VIII кл, 141. Опитно е установено, че блуждаещият нерв забавя ритъма и отслабва силата на съкращаването на сърцето, а симпатиковият нерв обратно – учестява ритъма и усилва съкращаванията. Анат. IX кл, 69. Под действието на симпатиковите импулси организмът се мобилизира, повишава своята физическа активност, за да преодолее някакви критични състояния. Израз на това е ускорената сърдечна дейност, усиленото дишане, повишената температура. БиолЗО VIII кл, 7. При чести високо интензивни тренировъчни занимания възможността за постоянно висок симпатиков тонус е реална. В. Гаврийски и др., ФЧФС III, 45. Симпатикови неврони. Симпатикова инервация.
◊ Симпатикова <нервна> система. Физиол. Симпатикус; симпатична нервна система. При земноводните симпатиковата нервна система е добре развита. Тя инервира вътрешните органи. Т. Генов и др., З, 222.