СИМПÀТИКУС, мн. няма, м. Физиол. Един от дяловете на вегетативната нервната система у гръбначните животни, образуван от клетъчни центрове и проводници в междинния и гръбначния мозък и от периферни стволове, разположени извън мозъка от двете страни на гръбначния стълб; симпатична нервна система, симпатикова нервна система. Симпатикусът ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, намалява образуването на храносмилателни сокове и перисталтиката на червата. Биол. VIII кл, 2005, 134. Колкото по-малка е възрастта на детето, толкова по-силен е тонусът на симпатикуса. Постепенно, с израстването и настъпването на зрялата възраст, тонусът на симпатикуса започва да намалява. В. Гаврийски и др., ФЧФС III, 150. Стомахът се инервира от блуждаещите нерви и от влакната на симпатикуса. М. Василев и др., ВБ, 315. Вследствие на възбуждението, което възниква в моторната област на кората на главния мозък, се възбужда симпатикусът. Н. Манчева, ЛФ, 28.
– От лат. sympathicus.