СИМПАТЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от симпатичен1. Жоржу се поклони и отиде в канцеларията си. Погледът му светеше; лицето му веднага сдоби прежната си самодоволна гладкост, закръгленост и симпатичност. Ив. Вазов, Съч. XI, 197. Завистта е чужда за шипченци, за доказателство може да ни послужи случката с Маня Бояджиев, така също жител шипченски, симпатичността на когото ставаше предмет за разговор и в някои пловдивски къщи по тепетата. З. Стоянов, Съч. IV, 2008, 519. Изглежда странно, че хубост и симпатичност невинаги съвпадат. Виждате насреща си хубава жена или хубав мъж, лице наистина приятно за гледане. И все пак този човек не излъчва привлекателност, не ви е симпатичен. ФП, 1941, кн. 3, 111.