СЍМПЛЕКС м. 1. Техн. Най-простият начин за връзка (телеграфна, телефонна, радиовръзка и пр.), при който съобщението се предава само в една посока, а комуникацията между двете страни се осъществява последователно. Сигналът от предавателя на единия [радиолюбител] попада в приемника на другия, и обратно. Разговорът се води на една честота (т.нар. симплекс), като последователно във времето излъчва единият или другият радиолюбител, кореспондентът му съответно приема. РТЕ, 1999, кн. 10, 25. При едностранен разговор (симплекс) ключът на вълните както на централната радиостанция, така и на бригадните се установява в едно и също положение. Рад., 1956, кн. 6, 58.
2. Геом. Най-простата геометрична фигура, чийто брой на върховете е с единица по-голям от размерността на пространството, в което е построена. Симплекс в едномерното пространство е всяка отсечка, в двумерното – всеки триъгълник, в тримерното – всяка пирамида и т.н. Ст. Цонев и др., МО, 65. Всеки симплекс може да се направи правилен след подходящо преобразуване на координатната система. Г. Ненов и др., РУКП, 23.
3. Езикозн. Дума с един корен. Заменянето на някои словосъчетания, вероятно носещи известен оттенък на архаизми в старобългарския език през X век, със симплекси или композити се тълкува основателно като един от признаците на преславската лексикална редакция. ПКШ, 1995, т. 1, 354.
– От лат. simplex ‘прост’ през нем. Symplex и рус. симплекс.