СЍМПЛЕКСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Техн. Който се отнася до симплекс (в 1 знач.). Преди разработването на дуплексното и симплексното телеграфиране телеграфните съобщения са се осъществявали изключително по симплексния метод. Т. Кръстев и др., СТ, 11. Двупосочното предаване на информация може да стане главно по три начина: симплексен, дуплексен и с управление на говора. МК, 1979, кн. 2, 12. Съществуващите симплексни и дуплексни радиотелефонни станции притежават недостатъка, че за организиране на ведомствените диспечерски мрежи се налага да се заема отделна честота. РТЕ, 1972, кн. 8, 237. Симплексна комуникация. Симплексна връзка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)