СИМПЛИФИКÀЦИЯ ж. Книж. Опростяване1, елементаризиране. Стилът [на есетата] се характеризира със съзнателно опростяване (симплификация) и сгъстеност (краткост) на изказа в заключението – от конкретен пример, разказан пространно, се извежда кратка сентенция. Люб., 2017, бр. 17, 34. Отбелязвайки симплификацията на формите за бъдеще време като важна проява на стремежа към езикова икономия, Б. Кръстев допълва, че в разговорната практика е налице и тенденция за изпадане на „т“ от звуковия състав на частицата ще. БЕ, 2015, кн. 3, 9.

– От фр. simplification през рус. симплификация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)