СИМПТОМАТЍЧНО нареч. 1. Мед. По отношение на симптомите на някаква болест, болестно състояние. Причините за възникване на множествената склероза все още не са изяснени и затова заболяването се лекува по-скоро симптоматично. ЖДн, 2017, бр. 228, 21. Медицинската наука не е открила още лекарство, което да може да лекува тази болест [астмата], освен няколко симптоматично действуващи упоителни за моментно облекчаване страданията на болния. ПрЛ, 1935, кн. 2, 20.

2. Прен. Книж. По симптоматичен начин; показателно. Но онова, което е (да си послужа с негови думи) особено хубаво, „симптоматично хубаво“ в последните му статии [на П. Данчев], то е желанието на критика да поощрява разни индивидуалности и стилове в панорамата на съвременната ни поезия. С, 1965, кн. 4, 59.

3. С гл. съм в 3 л. ед. и обикн. със следв. изр. със съюз че. За означаване, че от нещо може да се съди, да се прави извод, заключение за друго нещо; показателно. Симптоматично е, че при модернизирането на историческия роман А. Дончев не се отказва от традицията на Ив. Вазов, който боготвори своя народ, страстно защитава достойнствата на своето отечество. Пон., 2010, бр. 9-10, 90. Твърде симптоматично е, че още в началото на своя писателски път Томас Ман се чувствува свързан с благородните традиции на класиците реалисти от XIX век. РР, 1959, кн. 8, 20. Литературният сборник на неизвестните е ценно указание, че белетристиката ни се пробужда. Симптоматично е, че много млади хора с жар се хвърлят да пишат разкази. Хип., 1925, кн. 8, 410.


Източник: Речник на българския език (онлайн)