СЍМПУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Серен; симпуров, жупелен, жупелов. Казал му [на Добровски] някой, че в София има добри симпурни бани, и той тръгнал за младата българска столица. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 329. Почвата е пропукана на няколко места, отгдето е изхвърлено неголямо количество хладна вода и пясък с чер цвят и със слаб симпурен мирис. ЦВест., 1913, бр. 37, 653. Азотна кислота ся добива, като ся възвари селитра със силна симпурна кислота. С. Веженов, X (превод), 21.
– Друга форма: сѝнпурен, су̀мпорен.