СИМУЛАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. При който има симулация (в 1 знач.), преднамерени действия с цел превратно представяне на реалното положение на нещата и заблуда. Прокуратурата разследва 4 мача от настоящия футболен сезон за съмнение в манипулиране на резултати и симулативна игра. Класа, 2012, бр. 1350, 4. Политическото приятелство е винаги симулативно. Така е, защото никоя държава, колкото и да бъде приятелка на втора сила, не би отишла дотам, щото да жертвува собствените си интереси за тия на приятелката си. Плов., 1899, бр. 29, 1.
2. Който е свързан с наподобяване на определени физически обекти, реални явления или житейски ситуации. Първото състезание за решаване на правни казуси в Пловдив предостави добра възможност на бъдещите юристи в практически план да отработят една ситуация, която утре няма да е симулативен процес, а реалност в техния професионален живот. ПУ, 2017, бр. 6, 16. В зависимост от съдържанието на клиничното обучение се определят и методите, които варират от традиционните методи, прилагани в семинарните занятия у нас (симулативно обучение с роли или без роли), до работа с реални казуси. СъврПр, 1999, кн. 4, 135.
3. Юрид. Който се отнася до симулация (в 4 знач.). Лицето придобива собствеността от несобственик, тъй като съществуващият в полза на последния придобивен акт има симулативен характер. Ст. Ставру, ВБВП, 991. Може да се предположи, че в съда се е създала практика за симулативна процедура: чифлиците заедно с другото имущество само са били оценявани в пари; върху оценката наследниците са изплащали дължимите държавни данъци и съдебни такси; в акта се вписвало, че е извършена продажба, а имотът оставал непокътнат в ръцете на наследниците. Хр. Гандев, ПБВ, 311. При иск за унищожаване на сделката като симулативна кредиторът не е длъжен да доказва, че тя е извършена и с измама от едната или от двете страни, защото измамата се крие в самото скрито съглашение между страните. Л. Диков и др., ПИ, 606. Законодателят предполага такова писмено доказателство, което е достатъчно да убеждава, че съглашението на страните, изразено в спорния договор, не е истинско, че то е симулативно. ЮП, 1894, кн. 16, 711.