СИМУЛАТЍВНО нареч. 1. С преструване, с преднамерени действия с цел превратно представяне на действителното положение на нещата. Горд съм със себе си, че в нито един мач не играх симулативно и никога не бих го направил в кариерата си. Слав., 2013, бр. 3, 4. След центриране в наказателното поле футболистът падна симулативно за дузпа.
2. Чрез симулация (във 2 и 3 знач.); симулационно. Ключов момент при прилагане на казусите в курса е дискусията. Обучаемите се поставят в реална ситуация и решават симулативно казуса, като по този начин не само затвърждават теоретичните знания, но и получават необходимата информация и знания, за да могат да реагират адекватно в аналогична ситуация. ЧО, 2015, кн. 1, 61.