СИНДЖЍРКА ж. Диал. Синджир (в 1 и 4 знач.). Сега вървеше по пътеката, бъклите тракаха със синджирките. Ст. Даскалов, ЕС, 18. Флигорната на Тенчо продължаваше да плете ръченица, отменяше я с чардаш цигулката на Белия старец, празнината между тях запълваше объркан бас с лъскава синджирка на мундщука. Г. Алексиев, РН, 6. – Дано знаем устава! – каза Ралчо, като тури ръце отзад и продължи да премята с пръсти синджирката си. Ст. Даскалов, СЛ, 158.