СИНДЖЍРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от синджир (в 1, 2 и 5 знач.). Ружа [кучето] тичаше като обезумяла из нивите, но чичо Никола я викна, върза я със синджирчето и я поведе. Елин Пелин, ПР, 63. На жилетката му висеше синджирче за часовник, ала часовник нямаше. К. Калчев, ПИЖ, 96. – Сръбни си още една чашка! Видиш ли туй синджирче отгоре – всяка капка е жълтица. А. Каралийчев, ПГ, 119.