СИНДИКÀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до синдикат (в 1 знач.). По-нататъшното развитие на трудовите права през втората половина на ХIХ век е свързано със законодателното признаване на трудовите права на работника. Правната уредба на правото на синдикално сдружаване и на правото на стачка извървява дълъг и труден път – от тяхното изрично забраняване в закона и наказателно преследване до тяхното официално признаване в законодателството. К. Йочева, ПГ, 406. Синдикалното движение за защита на работниците набира сила, но не успява да се справи с основните проблеми. В името на социалния мир държавата поставя под свой контрол профсъюзите след 1934 г. Ист. VII кл, 2018, 104. Предложените условия [от комитета на собствениците] бяха приети по принцип от синдикалното ръководство, но отхвърлени от общото работническо събрание. Ст. Трифонов, АТ, 177. В клуба бяха се събрали членове на акционния комитет, командирите на отредите, някои синдикални ръководители и десетина младежи. Г. Караславов, ОХ IV, 156. Представителите на Първия писарски конгрес прокламираха с резолюция синдикалния принцип, че съюзът трябва да бъде масова професионална организация. Сол., 1909, бр. 12, 3. Синдикални обединения. Синдикални членове. Синдикални борби. Синдикален вестник.
– Фр. syndical.