СИНЍГЕРЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от синигер (в 1 знач.). Чинките, дроздовете, малките синигерчета и всички техни събратя певци изразяват с най-различни чуруликания радостта и надеждите си. Ем. Станев, ЯГ, 80. В просторния двор имаме цяла горица от бадемови дървета. По тях долитат много птички: пъстри кадънки, небесносини и жълти синигерчета, пойни дроздове, орехчета. П. Славински, МСК, 83. Другите шумове гаснеха, между клоните прелитаха синигерчета и малки сиви кълвачи. Д. Фучеджиев, Р, 145. В градините и парковете синигерчетата сноват чевръсто от клон на клон. К, 1963, кн. 2, 14.

2. Малкото на синигер (в 1 знач.). На двора из тревата подхвърчаха още три пухкави синигерчета. Родителите им ги учеха да летят и да си намират храна. П. Славински, МСК, 85. Първата храна на малките синигерчета е изцъркана кашица от коремчетата на паяците. В тези „живи туби“ има и ензими, и вкусна полусмляна насекомна паста, която е нещо като „диетична храна“ за синигеровите „бебета“. Кр. Тулешков и др., СЖР, 168. „Често ще срещате паднали от гнездата врабчета, синигерчета, лястовичета. Никога не ги взимайте! От близкия храст майката наблюдава рожбата си и е готова да я скрие в гъсталака“ – съветва ни нашият водач. Е, 2016, бр. 8, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)