СИНЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Който се отнася до синило (във 2 и 3 знач.). Суровото синило съдържа от 40 до 80% чисто синилно вещество, а останалите проценти са граниви и червени вапцилни вещества. В. Богданов-Радин, РОХ, 177. Построените по това време синилни фабрики в Германия не само успяха да задоволят с изкуствено синило грамадната консумация в самата Германия, но още през нея година е било изнесено из Германия изкуствено синило за около 32 000 000 лева. ГСУОД, 1910, т. 5, 58.
◊ Синилна киселина. Хим. Циановодород. Циановодородът (синилна киселина) представлява безцветен газ или течност с характерна миризма. А. Аговска и др., Х II, 242. Горчивите бадеми имат по-малко масло от сладките, но съдържат амигдалин, който от действието на водата произвежда горчиво бадемово масло и синилна киселина; затова и горчивите бадеми са отровни. СбНУ I, 277.